Deu 1:1-4:43 | BulCont | STEP | Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.

Deuteronomy 1

( 1:1-4:43 )

Божието водителство от Хорив до Кадес

1 Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав. 2 А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни. 3 На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях. 4 ^a След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея, 5 Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:

6 „Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина. 7 Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат. 8 ^b Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“

9 ^c ^d По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося. 10 ^e Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето. 11 Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал! 12 Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви? 13 Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“ 14 И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“ 15 Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. 16 И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец! 17 ^f Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“ 18 Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.

19 ^g И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни. 20 Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава. 21 ^h Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“

22 Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“ 23 Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе. 24 И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха. 25 После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“

26 ⁱ Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог. 27 Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят. 28 Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“

29 Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях! 30 Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви. 31 ^j Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“ 32 Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог, 33 ^k Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.

34 Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле: 35 ^l ^m „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви! 36 Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“ 37 ⁿ Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там! 38 Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил! 39 Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят. 40 ^o А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“

41 ^p Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината. 42 А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“ 43 Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината. 44 Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма. 45 Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша. 46 Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.

Deuteronomy 2

Години на странстване в пустинята

1 ^q Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир. 2 После Господ ми каза: 3 „Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север! 4 ^r Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре! 5 ^s Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав. 6 Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете! 7 ^t Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.“

8 Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав. 9 ^u Тогава Господ ми каза: „Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.“ 10 Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите. 11 И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими. 12 В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство. 13 „Станете сега и преминете потока Заред!“И ние преминахме потока Заред. 14 ^v Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле. 15 И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.

16 А когато всички годни за война мъже сред народа измряха, 17 Господ ми каза: 18 „Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците, 19 ^w и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.“ 20 Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими – 21 голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им. 22 Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес. 23 Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им. 24 „Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него! 25 От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“

26 ^x Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание: 27 ^y „Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 ^z С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина, 29 така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.“ 30 ^aa Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.

31 А Господ ми каза: „Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!“ 32 Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса. 33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ. 34 Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив. 35 Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове. 36 От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни. 37 Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.

Deuteronomy 3

1 ^ab Тогава се обърнахме и се отправихме към Васан. А васанският цар Ог тръгна на бой против нас с целия си народ при Едрея. 2 И Господ ми каза: „Не се страхувай от него, защото предадох в ръцете ти него, целия му народ и страната му; ти ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ 3 Господ, нашият Бог, предаде в ръцете ни и васанския цар Ог, и целия му народ. И ние го разбихме така, че никой не успя да се спаси. 4 Тогава превзехме всичките му градове; не остана от тях град, който да не превзехме – шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан. 5 Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове, а освен тях имаше твърде много неукрепени градове. 6 Всички тях ние подложихме на изтребление, както сторихме със Сихон, есевонския цар – изтребихме мъжете, жените и децата на всеки град, 7 а всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.

8 Така, в онези дни превзехме от ръцете на двамата аморейски царе страната, която е отвъд Йордан, от река Арнон до планината Ермон“ 9 – сидонците наричат Ермон Сирион, а пък аморейците Сенир, – 10 „всички градове в равнината, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ог във Васан. 11 Защото само васанският цар Ог беше оцелял от исполините; ето леглото му, легло от желязо – то още е в Рава, града на амонците. Дължината му е девет лакътя, а ширината четири лакътя, мъжки лакти.

12 ^ac Тази страна превзехме тогава: от Ароир при река Арнон заедно с половината от планината Галаад и нейните градове дадох на Рувимовите и Гадовите синове. 13 А остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе – цялата област Аргов“– целият този Васан се нарича страна на исполините, – 14 ^ad „Яир, Манасиев потомък, взе цялата област Аргов до пределите на гесурците и маахатите и нарече Васан на своето име – Яирови селища, както се наричат и до днес. 15 На Махир дадох Галаад. 16 А на Рувимовите и на Гадовите синове дадох част от Галаад до река Арнон, като средата на речната долина беше граница, както и до река Явок, границата на амонците. 17 ^ae Също и равнината с Йордан беше граница, от Кинерет до морето на равнината – Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.

18 Тогава ви заповядах: „Господ, вашият Бог, ви даде да владеете тази страна. Всички вие, които сте способни за война, вземете оръжие и тръгнете пред своите братя, Израилевите синове! 19 Само вашите жени, деца и добитъкът ви – понеже зная, че имате много добитък – нека останат в градовете, които ви дадох, 20 ^af докато Господ не даде покой на вашите братя, както на вас, и докато те не наследят страната, която Господ, вашият Бог, им дава отвъд Йордан; тогава нека всеки се завърне в наследството, което съм ви дал!“ 21 А на Иисус тогава заповядах: „Очите ти видяха всичко, което Господ, вашият Бог, стори на тези двама царе. Така ще стори Господ на всички царства, през които минаваш. 22 Не се бойте от тях, защото Господ, вашият Бог, Сам се сражава за вас!“

23 И отправих тогава молитва към Господа: 24 ^ag „Владико, Господи, Ти започна да показваш на Своя служител величието Си и крепката Си ръка. Защото кой е този Бог, на небето или на земята, който може да твори такива дела като Твоите и с такава мощ като Твоята! 25 Позволи ми да премина и видя онази хубава страна отвъд Йордан, онази хубава планинска страна и Ливан!“ 26 ^ah Ала заради вас Господ беше гневен към мене и не искаше да ме чуе. И ми рече Господ: „Стига, не ми говори вече за това! 27 ^ai Възлез на връх Фасга и вдигни очи на запад и на север, на юг и на изток, погледни сам, защото няма да преминеш през този Йордан! 28 Обърни се към Иисус, насърчи го и го подкрепи, защото той ще предвожда този народ и той ще им подели за наследство страната, която ще видиш.“

29 И така, останахме в долината срещу Бет-Фегор.

Deuteronomy 4:1-43

Увещания на Мойсей за послушание към Бога

1 ^aj Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да спазвате, за да живеете и да влезете и наследите страната, която ви дава Господ, Бог на предците ви! 2 ^ak Не трябва да прибавяте нищо към това, което ви заповядвам, нито да отнемате от него. Пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам! 3 ^al Очите ви видяха какво стори Господ заради Ваал-Фегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби всеки сред вас, който беше последвал Ваал-Фегор. 4 А вие, които се придържахте към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес.

5 Ето аз ви научих на наредби и закони, така както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в страната, в която влизате, за да я владеете. 6 Затова спазвайте ги и ги изпълнявайте! В това са вашата мъдрост и благоразумие пред народите – да чуят за всички тези наредби и да рекат: „Само този велик народ е мъдър и разумен народ!“ 7 ^am Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да са тъй близо, както е близък към нас Господ, нашият Бог, когато и да Го призовем? 8 Има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който днес излагам пред вас?

9 ^an Само пази себе си и се погрижи за душата си, да не забравиш делата, които са видели твоите очи. Нека те останат в твоето сърце до края на дните ти и напомняй за тях на синовете си и на внуците си! 10 ^ao Напомняй им за деня, в който ти стоеше пред Господа, своя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: „Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Своите думи, за да се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот и да учат синовете си на това!“ 11 Вие се приближихте и застанахте в подножието на планината; планината гореше в огън до небесата, а навред тъмнина, облаци и мрак. 12 ^ap Тогава Господ ви говори изсред огъня. Вие чувахте екот и думи, ала образ не виждахте; чувахте само как думите отекват. 13 ^aq И Той ви възвести завета Си, който ви заповяда да изпълнявате – десетте заповеди, и ги написа на две каменни плочи. 14 Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в страната, в която влизате, за да я завладеете.

15 И така, внимавайте добре за себе си, понеже в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие образ не видяхте! 16 ^ar Затова бягайте от покварата и не си правете идол, образ на някакъв кумир, подобие на мъж или жена, 17 подобие на някакъв звяр по земята, подобие на някаква птица перната, която лети в небето, 18 подобие на някаква твар, която пълзи по земята, подобие на някаква риба във водите на земните недра. 19 ^as Ако пък отправиш взор към небето и видиш слънцето, месечината, звездите и цялото небесно множество, не се подвеждай да им се кланяш и да им служиш, защото Господ, твоят Бог, ги е отредил за всички народи под цялото небе! 20 ^at А вас Господ взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ, който е Негов дял, както е и днес.

21 ^au Но Господ се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в хубавата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава като дял. 22 Аз ще умра в тази страна, аз няма да премина Йордан. Но вие ще преминете и ще завладеете онази хубава страна. 23 Гледайте да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да не си правите идоли, образ на нещо, което Господ, твоят Бог, ти е забранил; 24 ^av защото Господ, твоят Бог, е огън всепоглъщащ, Той е Бог ревнив!

25 Ако пък ти се родят синове и внуци и живеете дълго на земята, ако поквара ви обземе и направите идол, образ на нещо, вършите зло пред очите на Господа и Го разгневите, 26 ^aw то призовавам днес небето и земята да свидетелстват против вас, че наистина скоро ще бъдете изличени от страната, която отивате да наследите отвъд Йордан. Дълго в нея няма да останете, а ще бъдете напълно изтребени. 27 ^ax И ще ви разпилее Господ сред народите, малцина от вас ще оцелеят сред народите, при които Господ ви отведе. 28 ^ay Там вие ще служите на богове, дело на човешка ръка, от дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито помирисват. 29 ^az Но и оттам ще търсите Господ, вашия Бог. И ще Го намери всеки, който Го търси от все сърце и душа, 30 ^ba попаднал в нещастие. И когато в сетни дни те сполети всичко това, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му. 31 ^bb Господ, твоят Бог, е Бог милостив. Той няма да те изостави, няма да те погуби и няма да забрави завета, за който е дал клетва на предците ти.

32 Защото разпитай за отминалите времена, които са били преди тебе, от деня, когато Бог сътвори човека на земята, разпитай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо толкова велико или чувало ли се е нещо, подобно на това? 33 ^bc Чувал ли е някой народ Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив? 34 ^bd Или опитвал ли се е някой бог да отиде и да си вземе народ изсред друг народ чрез изпитания, знамения и чудеса, чрез война, силна ръка, високо вдигната десница и дела, които всяват ужас, както стори за вас Господ, вашият Бог, в Египет пред очите ти? 35 ^be На тебе е отредено да видиш това, за да знаеш, че само Господ е Бог и няма друг освен Него. 36 ^bf От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа великия Си огън и ти чу думите Му изсред огъня. 37 И понеже Той обикна предците ти и избра вас, потомците им след тях, Сам те изведе с голямата Си сила от Египет, 38 ^bg за да прогони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както стана днес. 39 ^bh И така, знай сега и приеми в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу; и няма друг! 40 И спазвай наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да ти бъде добре на тебе и на потомците ти след тебе и да живееш дълго в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава завинаги.“

41 ^bi Тогава Мойсей отдели три града отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето, 42 за да търси убежище там онзи, който неволно убие ближния си, без да го е мразил преди – ако потърси убежище в един от тези градове, да остане жив. 43 Те са: Бецер в пустинята на равнината за Рувимовите синове, Рамот в Галаад за Гадовите синове и Голан във Васан за Манасиевите синове.